Андрей Георгиев

В името на обществения интерес управляващите трябва да се вслушват повече в гражданите

Андрей Георгиев е роден в София през 1974 година. Живее в квартала повече от 30 години. Учи в 40-о СОУ, а по-късно завършва Софийската математическа гимназия с пълно отличие. Преди десет години основава най-голямата интернет компания в западна София „Люлин-Нет”, а на последните местни избори за кмет на район Люлин участва с независима кандидатура. В края на август 2008 година Андрей Георгиев учредява Гражданско сдружение „За Люлин”. Неправителствената организация следи за по-голяма прозрачност в местната политика, работейки в името на гражданите. С общи усилия Георгиев и неговият екип провеждат множество инициативи на територията на района. От септември същата година тръгва един дългоочакван проект – нашето безплатното издание ВЕСТНИК ЗА ЛЮЛИН. През 2009 година по предложение на Андрей Георгиев и Гражданско сдружение „За Люлин” е сформиран Граждански консултативен съвет. Задачата им не е да дублират функциите на местната администрация, а с помощта на граждани и експерти да се предлагат решения на различни административни проблеми.

Г-н Георгиев, чрез компанията „Люлин-Нет” вие сте сред най-големите инвеститори в района. Помага или пречи общината за развитието на бизнеса в комплекса?

Управляващите не помагат нито на бизнеса, нито на развитието на гражданското мислене. В моя бизнес много често ми се случва да удрям на камък с постоянно променящите се нормативни уредби, които на всичко отгоре си противоречат. Човек, който е тръгнал да прави малък или среден бизнес в района, няма сигурност, когато знае, че всичките му сметки могат да пропаднат заради лошата нормативна уредба. Няма как инвестицията ти да е успешна, ако основата върху която стъпваш се клати. Бих казал, че от бездействието на общината най-вече страдат гражданите, а не толкова бизнесът. Районната администрация трябва да се вслушва повече в тях, а не да ги приема като пореднителуди, които идват да си изкажат проблемите.

На последните местни избори през 2007-а не успяхте да спечелите въпреки широкото одобрение на хората в квартала. На какво се дължеше това?

Участвах, без да бъда подкрепен от политическа партия, но одобрението, което получих от люлинчани, ме зарадва много. Това, че не съм станал районен кмет, до известна степен би трябвало да се счита за неуспех. Въпреки това приемам участието си като важно изпитание в живота. Това бе един обществен тест, който ми показа докъде съм стигнал в личното си развитие. Не беше лесно да се изправя пред хората и да им кажа открито, че мога и знам как да направя нещо хубаво за района. До онзи момент бях постигнал доста в личния и професионален живот. Затова исках да покажа своите умения като човек, който може да ръководи хората. Тогава като че ли гласуваха по инерция. Дори и в самостоятелен район като този те се информират от основните медии, където фигурират главните политически играчи. Причина за неуспеха ми тогава бе вълната на подкрепа към Бойко Борисов и надеждата, която влагаха избирателите към него. Тя заля почти всички общини в България.

В края на миналата година парламентът гласува отмяна на изборите за районен кмет. Не смятате ли, че това е грубо ограничение на демократичното право на избор за гражданите, които живеят в големи комплекси като Люлин?

Това бе голяма грешка. Считам за абсолютно нередно политическите партии, които управляват, винаги да пишат изборното законодателство спрямо моментната ситуация и за собствена изгода. Действията им са нечестни спрямо гражданите. Освен че ограничават демокрацията, те нарушават и европейската стратегия за децентрализацията на властта. По този начин насаждат у гражданите идеята, че нищо не зависи от тях. От друга страна, ако самите граждани си изберат районния кмет, ще бъдат стимулирани за много по-мащабно участие във вота. Именно липсата на гражданско мислене е най-големият проблем на нашата държава. През годините се натрупаха доста подобни грешки и голяма вина за това има постоянно променящото се законодателство.

Кои са основните предимства и недостатъци на Люлин?

Люлин е нов район, който до голяма степен отговаря на съвременните инженерни изисквания: при изграждането му комуникациите бяха заложени по най-добрия начин. Разполагаме с модерни колекторни системи, водопроводни мрежи и канализации. В района все още има незастроени зелени площи и ние трябва да се преборим за тяхното запазване. За мое голямо съжаление голяма част от Люлин се разруши и разграби през годините заради безстопанственост. Бе посегнато на нашите пари и имоти. Повечето от общинската собственост в района – като апартаменти, пазари и т. н. – вече не принадлежи на гражданите. Районът се администрира много зле, както и цялата ни държава. Управлява се на принципа на замяната „кон за кокошка”. Гледа се първо личният интерес, послеобщественият. Нашият град се ръководи без никаква стратегия и отсега нататък пътят ще бъде много труден. Дори някой да има воля за създаването на нещо, след следващото управление ще му бъде много трудно. Просто общината, умишлено или не, бе обезкръвена.

През юли миналата година бе основана „Партия за Хората от Народа”, на която вие сте заместник-председател. Какви са нейните основни политически цели и задачи? Ще участвате ли на предстоящите местни и президентски избори?

Ние ще участваме както на местните, така и на президентските избори. Неведнъж сме казвали: основната ни цел е да върнем младите хора в България. Това ще стане единствено, когато възстановим чувството за справедливост, след като бъде потърсена наказателна отговорност напрестъпниците, които ограбиха държавата през всичките тези години. За жалост думата „справедливост”често е използвана у нас от някоиполитици, които говорят за нея както „дяволът чете Евангелието”. От „Партия за Хората от Народа” искамегражданите да имат усещането, чедържавата ще застане зад обществения интерес, а до всичките олигарси, хора с връзки и родословия. Нещо, което се наблюдава вече двадесет години. Знаете ли, аз излизам от обикновено семейство, тръгнал съм от бедност и мизерия, от една сергия в Люлин 9. Винаги ми е било безкрайно трудно да се боря и да се съобразявам с нечии хора и интереси. Крайно време е да се даде равен старт на всички български граждани.

С какво се различава „Партия за Хората от Народа” от останалите политически формации? Какви са ценностите и идеите, които ще проповядвате пред своите избиратели?

Съществува сериозна криза на политически субекти, които наистина искат да променят нещо и едновременно с това да имат необходимия експертен и административен потенциал. Смятам, че в момента няма политик, с когото младите да се идентифицират. Политиците вече не вдъхват доверие на гражданите. Избирателната активност се надига единствено с популизъм или скандал, който се предизвиква по време на предизборните кампании. Нашата политическа партия може да предложи нещо различно, нещо истинско, нещо градивно. Някои от по-възрастните си спомнят с носталгияза отминалото време, когато хората са могли да разчитат на институциите въпреки всичките онези недостатъци на социалистическата система. Такова нещо ни липсва в момента.

Как виждате бъдещето на Люлин? Какво трябва да сенаправи, за да се повиши социалното, културното, образователното и инфраструктурното ниво в района?

Единственият ни шанс е хората да се събудят и да окажат контрол върху местната администрация. Дали под формата на граждански организации, дали като Консултативен съвет, какъвто се опитахме да създадем в района, администрацията ще си свърши работата единствено под натиска на гражданскотообщество. Лошото е, че медиите стават все по-услужливи към управлението, вместо да гледат обществения интерес. Много хора биха се съгласили, че ВЕСТНИК ЗА ЛЮЛИН няма нищо общо с повечето медии – с негова помощ са решени немалко проблеми в района. За жалост администрацията и цялата държавна машина работят единствено, когато има медиен натиск и широко огласяване на даден проблем.

Това ли е целта на ВЕСТНИК ЗА ЛЮЛИН?

Основната му цел е да помага на люлинчаните за решаването на проблемите им в района. Скоро ще станат три години, откакто го създадохме. Вярвам, че за това време сме постигнали доста. Идеята за създаването на ВЕСТНИК ЗА ЛЮЛИН и на Гражданското сдружение възникна след като бе издигната кандидатурата за кмет на моя приятел и опонент през 2007-а Петър Ангелов. Тогава ми се искаше да продължа да се занимавам с обществена дейност, след като видях колко е голяма липсата на гражданско мислене и гражданско самосъзнание. Нашата основна мисия и досега, е да променим или по-точно да върнем ценностите на хората в Люлин. Искаме да бъдат повече граждани и по-малко жители на комплекса.

Как бихте искали да ви приемат люлинчани: като политик, като бизнесмен, като издател на ВЕСТНИК ЗА ЛЮЛИН или като председател на гражданска организация?

Като човек, който е израсъл тук, познава техните проблеми и ги разбира. Ако дойдат при мен за какъвто и да е въпрос, ще ги изслушам и ще си кажа мнението и то във всеки случай ще им е от полза. Хората от бизнеса или от политическата класа в България не познават гражданите, те с погнуса комуникират с тях. Гражданите нямат никаква вяра и надежда, че някой ще ги чуе. Това искам да променя. Нека дойдат при мен, но и да отидат при районната администрация, да тръгнат по институциите, защото тяхната работа е те да бъдат в услуга на гражданите. Искам да събудя усещането в хората, че имат права и трябва да се научат да си ги търсят, ако искат нещо да се оправи. Но не трябва да забравяме и отговорностите си, защото това е единственият начин за възстановяване на държавността.